На днешния празничен Ден на Тракия публикуваме интервюто на "Моята българска история" с Никола Шиндаров, докторант в Историческия факултет на Софийския университет.
Г-н Шиндаров, утре в цялата страна тържествено ще бъде отбелязан Денят на Тракия. Защо точно 26 март?
Прието е, че денят на превземане на Одринската крепост бележи апогея на военните успехи на младата българска държава, която успява за един период от 35 години да се развие до степен, даваща ѝ възможност, при определени условия, да надделее със своите въоръжени сили над тези на вековната Османска империя. В допълнение може да се каже, че това е своеобразен реванш на българския народ срещу османската държава, превзета е не просто една добре укрепена турска крепост, а в български ръце попада бивша османска столица. Може би в тази символика са намирали морално упование българските бежанци от Тракия, когато през 20-те години на ХХ в. започват да отбелязват тази дата като Ден на Тракия.
Кога се появява Тракийският въпрос и какво стои в същността му?
Гледани от днес процесите на разпад на Османската империя през XIX в. предполагат до известна степен, че голяма част от географската област Тракия ще се окаже обект на външната политика на една бъдеща българска държава, която ще гледа на нея през призмата на своето солидно етническо присъствие в областта. Същевременно близостта до Проливите, които се следят с особено внимание от Великите сили, наличието на твърде силната за възможностите на една балканска страна Османска империя, смесеното българско, турско и гръцко население, носят нужните конфликти на интереси за възникването на един международен въпрос. Берлинският договор бележи появата на Тракийския въпрос, от българска гледна точка той е съставна част на Българския национален въпрос, в чиято основа стои идеята за единство на българите в една държава.
Кои са основните фактори, които спомагат за запазването на българската народност в Одринска и Беломорска Тракия в тежките години след Берлинския конгрес?
За мен на първо място стои Екзархията под ръководството на екзарх Йосиф I, която е подкрепяна в действията си от българските правителства. Всъщност създадената през 1878 г. българска държава довежда до няколко нови момента за българското население в тези земи. Първо, наличието на собствена национална държава на север дава известна надежда на българите, че могат в даден момент да разчитат на евентуална защита от нея, но и довежда до едно механично движение на българския етнос в тази посока.
Същевременно се забелязва и обратен процес, създаването на Княжество България и управляваната от християнин Източна Румелия пък води до изселване на значителни маси мюсюлманско население на юг, с което се променя в известна степен статуквото между етносите в тези области.
На тази дата освен за славните победи на Българската армия по време на Балканските войни си спомняме и за Илинденско-Преображенското въстание и героите в Одринския революционен окръг. Как протича въстанието в Тракия?
Да, всъщност 10 години по-рано, отново през март, край село Сърмашик намират смъртта си Пано Ангелов и Никола Равашола, чиито имена остават увековечени в марша „Ясен месец“. Колкото до самото въстание, аз го възприех през погледа на Михаил Герджиков, споделен в записаните от проф. Л. Милетич негови спомени. Първоначално при него се забелязва едно несъгласие с решенията на Солунския конгрес, но подобно на Гоце Делчев и той в последствие ги приема като своеобразно преминаване на р. Рубикон, а последвалата му дейност и планове напомнят за идеите на Гюргевските апастоли.
Въстанието кратко и схематично може да се проследи като се започне конгреса на Петрова нива, където революционните дейци от Одринско вземат решение да се вдигне въстание с повсеместен характер, въпреки заключението им, че районът не е подготвен. Въстанието избухва на празника Преображение Господне, но не се сбъдва желанието на част от дейците то да се разгърне на по-голям ареал, фактически действия се развиват основно в Странджа - Малкотърновският район и източните части на Лозенградско. В хода на въстаническите действия изпъква превземането на гр. Василико, живописно разказано от взелия участие Герджиков. Логичният край идва когато срещу въстаналите райони настъпва редовната турска армия, снабдена с артилерия и подпомагана от нередовни части.
Само няколко месеца след радостта от падането на Одринската крепост настъпват изключително тежки дни за българското население. Жива ли е паметта за разорението на тракийските българи?
Паметта е жива, но в изключително малка част от българското общество, за по-голямата му част това е напълно непознат момент от историята ни. Има и един леко странен момент, понякога се знае за имотния аспект на разорението повече отколкото за моралния, който според мен е основен и стои на първо място. Тази констатация не бива да буди разочарование, а напротив – по-скоро трябва да ни мотивира да изучаваме този въпрос и да запознаваме околните с него, както с тъжната страна и невинните жертви, които дават тракийските българи, така и с действията на хора като войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, които с героичните си действия успяват да спасят живота на мнозина.
Интервюто е публикувано за пръв път в www.move.bg
Коментари
Публикуване на коментар