145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината 

Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.

 

Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той:

Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Състав. ред. Дойно Дойнов, Огняна Маждракова-Чавдарова.“

-Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм и съм на двадесет и шест – двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.¹

-В Сърбия ходех да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко²

-Възложиха ми да обнадеждавам цяла България³

-Защото, когато ме извикаха най-напред в Централния комитет, от всеки край имаше по един човек. За да не се познават един други, те си поставяха маска на лицето.⁴

-Мястото не се подписваше. Надписвах ги документите и се подписвах Левски, Арслан Дервишоглу, пишех също така и Кърджълъ.⁵

-Колко време обикаля?

-С тая година обикалям три години⁶

-Излязох от града и отидох най-напред в Тулча. Там живях една година и учителтсвувах. Оттам минах в Галац, престоях пет-шест деня и заминах за Букурещ, където престоях десет деня. После отидох да се уча в сръбско училище.⁷

-През хиляда осемстотин и шестдесет и девета година от Христа, месец май, аз извадих един влашки паспорт с име Стан Станчулеску и дойдох най-напред от Гюргево в Свищов.⁸

-Когато се върнах в Букурещ, дадоха ми от изготвения от комитета устав, за да го разпространявам между другите отсамни комитети; чрез комитетската поща аз изпратих броевете от тоя устав на комитетите. Всеки комитет, след като поправяше по собствено усмотрение тоя брой, връщаше го пак в Букурещ. След като дойде така поправен, тоя устав се напечата и ми дадоха от него необходимото количество. Обаче, поради опасността от пренасянето на тия устави отсам, аз не ги пренесох, пренесоха се чрез комитетската поща в Свищов.⁹

 

-Моето обикаляне из градовете и селата не беше за да подбуждам народа да влезе в комитета, а да проверявам как вървят вървят и как се пазят комитеските работи и не се ли издават те; обикалянето ми тук беше наблюдение и проверка.¹⁰

-До къде се простираха границите на твоята дейност?

-Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири града.¹¹

-В Свищов ми прегледаха паспорта и въз основа на него ми издадоха османско тезкере на името на Стан Станчулеску¹²

-На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как да ги изгоря¹³

-Димитре, ти чу думите, които каза Дяконът, верни ли са казаните работи и, ако не са верни, кажи кое е истината!

-Две негови приказки са прави, пет са лъжа.¹⁴

,,….нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“¹⁵

,,…Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там.“¹⁶

-Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършените тук работи аз изпращах отсреща за сведение.¹⁷

Показанията, дадени от Васил Левски пред извънредната следствена комисия в София, са един сериозен исторически извор както за характера на Апостола, така и за състоянието на българското революционно движение от 1872 г. По повод 145-годишнната от неговото обесване ние, българите, сме длъжни да сведем глава и за момент да си припомним за саможертвата на всички българи, които през епохата на Възраждането са жертвали своя живот и бъдеще в името на идеята за достигането на политическата свобода.

Ивайло Тихолов 

1Левски пред съда на Портата : Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Състав. ред. Дойно Дойнов, Огняна Маждракова-Чавдарова, с. 214(първи разпит от 5 януари)

2 Пак там

3 Пак там

4 Пак там, с. 215

5 Пак там

6 Пак там, с. 216

7 Пак там

8 Пак там, с. 217(втори разпит от 5 януари)

9 Пак там, с. 218

10 Пак там, с. 219(разпит от 6 януари)

11 Пак там, с. 220

12 Пак там, с. 221

13 Пак там

14 Пак там, с. 225(разпит от 8 януари)

15 Пак там, с. 230(разпит от 9 януари)

16 Пак там, с. 231

17 Пак там