Пропускане към основното съдържание

МК "Даме Груев" организира публична лекция на проф. д.и.н. Светлозар Елдъров


Младежки клуб "Даме Груев" към Македонския научен институт организира първата своя публична лекция. Тя ще се проведе на 26.02.2018 г. (понеделник) в аудитория №35 на Софийския унивеситет "Св. Климент Охридски" от 18.30 ч. Темата ще бъде "Празникът на Освобождението в Българския национален календар". С нея Клубът би искал да отбележи 140 години от подписването на Санстефанския мирен договор. Лектор ще бъде проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балканистика с Център по тракология и член на Македонския научен институт, специалист по темите: България и Балканите ХІХ – ХХ век: Македонски въпрос, националноосвободителни борби на македонските и тракийските българи, българо-хърватски отношения, православие и католицизъм, военна история, политическа история.

"През 1990 г. за български национален празник е обявен „Денят на Освобождението на България от османско иго“, 3-ти март. Оттогава до днес полемиките „за“ и „против“ не стихват. Вместо да изпълнява функциите си като символ на националното единство, националният ни празник се използва за поле на конфронтация и поляризация в обществото. Но как е било преди? Какво място е заемала датата на подписването на Санстефанския мирен договор в официалната празнично-обредна система на българската държава? Какви страсти са разгаряли неговите чествания? Как се е развивал Българският национален календар през годините? Ретроспективният поглед, който беседата на проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН хвърля към честването на този празник в Българския национален календар от 1878 г. до наши дни ще даде отговор на тези въпроси, но със сигурност ще породи и още много други."

Коментари

Популярни публикации от този блог

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.