Пропускане към основното съдържание

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)


Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война



Другари,
            Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.
            За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.
            Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зависи напълно да ускорим и наложим войната, както това сторихме с акциите и атентатите през 1910 – 1912 г. за войната с турците. Като се знае всичко това – голяма историческа отговорност лежи върху нас, ако сега не използуваме момента, за да улесним задачите на нашето правителство и на нашите войски.
            Прочее, дълг се налага на секи македонски деец и член на Организацията, да употреби сички усилия в тия съдбоносни за свободата на Македония моменти, за да изпълни своя дълг: да пожертвува сичко свое, но да стори зависящето от него за ускоряване, налагане и изкарване на благополучен край предстоящата война със сърби и гърци.

            Уверен в пълната сполука на правата кауза, пожелавам успех на сички другари.
            Да живее целокупна България!
            Довиждане в свободните български градове: Скопие, Битоля и Солун.
          
10 юни   Нелегален окръжен член в Централ[ния] комитет
Т. Александров



Коментари

Популярни публикации от този блог

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.