Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Из „Публична лекция на учен от МНИ в СУ „Св. Климент Охридски”, посветена на 140 години от Освобождението на Българи”

На 26 февруари 2017 г. в аудитория №35 на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се проведе публична лекция на проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балаканистика и член на Македонския научен иснтитут, организирана от МК „Даме Груев“. Лекцията бе посветена на 140-годишнината от Освобождението на България и подписването на Санстефанския мирен договор. Основната тема на лекцията бе честването на празника на Освобождението в националния ни календар от 1878 г. до наши дни. Особен интерес предизвика проучването на проф. Елдъров за годините непосредствено след Освобождението, както и периода между двете световни войни. Важен факт, който лекторът изтъкна, е избирането на датата 19 февруари (3 март по нов стил) за подписването на Санстефанския мирен договор, която съвпада с отмяната на крепостничеството в Русия. При управлението на княз Батенберг подробно бе описано наслагването на празнични дати от българския календар с руския. Със същата прецизност проф. Елдъров проследи и промяната в празничните дни след възкачването на княз Фердинанд на престола. Той е инициатор за приемането на двата единствени закона за празничните дни, които сме имали в своята история. През неговото управление Празникът на Освобождението е честван според политическите отношения между България и Русия. 

Проф. Елдъров постави акцент върху ролята на ВМОК и дружествата на МОО за популяризирането на празника в страната. Обърнато бе специално внимание на периода между двете световни войни и в частност по времето на управлението на БЗНС (1919–1923) и на деветнадесетомайците от 1934 г. В историческия преход се наблегна на периода 1944–1989 г. и подмяната на Деня на Освобождението с множество дати и празници, свързани със Съветския съюз като 22 февруари – празникът на съветската армия, 9 септември и 23 септември, когато избухва Септемврийското въстание. В заключителната част от лекцията ученият от БАН разгледа периода от 1989 г. до миналогодишното честване, като обърна внимание на дебатите, дали 3-март да остане националният ни празник, а също и за неговото значение.

Проф. Елдъров завърши лекцията с убеждението си, че Денят на Освобождението е символ на националното ни обединение. След приключването на лекцията към него бяха отправени въпроси, някои студенти изразиха свои мнения по повод важността на 3-ти март.

Публичната лекция е първата проява от подобен тип на Младежки клуб „Даме Груев“. Присъстваха предимно студенти и преподаватели, но в бъдеще Клубът се надява да привлече по-широк кръг аудитория.

Текстът е публикуван на сайта на Македонски научен институт:  http://www.mni.bg/2018/02/blog-post_28.html