По случай 105-годишнината от превземането на Одринската крепост интевюираме проф. Веселин Янчев, преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Здравейте, проф. Янчев, предвиждаше ли българският план за
водене на войната превземане на Одринската крепост или само блокиране на
гарнизона ѝ?
Здравейте. Планът, с неговите преработки от 1911 г. и след това от 1912 г., действително не предвижда
превземането на Одринската крепост. Интересно е, че предишният план от 1908 г.
предвижда това нещо, след това военното командване решава, че с оглед на
стратегическите цели, които има пред армиите и въобще пред България, най-добрият
вариант е Одрин да бъде блокиран с оглед на това, че предвариелно се знае, че
там има между 50 и 70 хиляден гарнизон, което би трябвало да улесни действията
на останалата част от войската.
Какви са изпитанията пред българския
войник по време на обсадата? Тежка ли е зимата на 1912-1913 г. ? Помага ли
близостта до ЖП линията за снабдяването?
Това е проблемът с Одрин. Овладяването
на Одрин има тази важна стратегическа цел, че отваря пътищата към Цариград и Чаталджанската
позиция, затова са и настояванията на ген. Никола Иванов да бъде атакуван Одрин,
да не бъде само блакиран, защото той е твърдо убеден, че ако се отворят
пътищата към Цариград и се обединят на практика трите армии – Първа, Втора и
Трета, е напълно възможно превземането на Чаталжда и влизането в Цариград.
Що се отнася до българския войник и
действията на армията – те не са скучали в никакъв случай, защото преминават
през няколко етапа. Първо обграждат целия град и крепостта, след това стесняват
този обръч, започват интензивни бомбардировки върху укрепения пункт. Има на
няколко пъти опити на турската армия да пробие българската блокада. Може да се
говори за един период след подписването на премирието от 20 ноември, когато
действително войниците нямат какво да правят на своите позиции и затова се
налага ген. Никола Иванов да препоръчва на офицерите да бъдат винаги сред
своите подчинени, да изнасят лекции да се организират някакви забавления и така
нататък. Иначе зимата е наистина тежка, Одрин е близо до морето, но такава е
била зимата на 1912-13 г. – преспи, виелици, затрупвания, липса на дървен
материал за отопление, което е създавало сериозни проблеми. Трудно е било и за
обкръжените и за обкръжаващите.
В самата обсада участват и две сръбски
дивизии. Каква е мотивацията на двете сръбските войници далеч от своята родина?
Има ли конфликт между българските и сръбските офицери?
Трудно е да ви кажа каква е била
мотивацията, но е имало договореност да бъдат изпратени тези дивизии. Те
разполагат с тежко артилерийско въоръжение, което липсва и се счита, че при
една атака на града и крепостта е необходима тежка артилерия за да има успех
една такава атака. Противно на това, което се случва на практика на финала на
обсадата и превземането на Одрин, не съм срещал данни за конфликти между
български и сръбски офицери. В спомените на ген. Никола Иванов личи, че има
едно лоялно отношение, един респект, все пак те са ни съюзници във войната.
Факт е, че те са на онзи сектор от Одринската крепост, където не се очакват
някакви активни действия и че цялата тежест по атаката и обсадата на крепостта
се изнася от българските войски, спомагателна роля имат безспорно, но не и
решаваща роля в превземането на крепостта.
Можете ли да определите личност сред
българските главнокомандващи, която да обере лаврите от победата? Дали ген.
Никола Иванов, дали Георги Вазов?
Както се казва „бащите на победата са
много“, или поне претендиращите са много, има една напревара, даже
непоследствено след събитията, всеки да присвоява заслугата за превземането на
крепостта. Там ще видим не само ген. Никола Иванов, след това ген. Георги
Вазов, след това бъдещия военен министър Иван Вълков, след това ген. Жеков,
който също е част от екипа. Безспорно всеки един от тях има някаква заслуга, но
според мен основната заслуга е на ген. Никола Иванов. Това е човекът, който от
първия момент настоява за атака на Одринската крепост. Той изнася главната
тежест да убеди главното командване и политическото ръководство на държавата за
необходимостта от крепостта да бъде превзета, за стратегическите ползи, които
ще има в следствие на една такава успешна бойна акция. Не отричам ролята на
ген. Георги Вазов, но не забравяйте, че той се включва във финала на
операцията, има своя принос за изграждането на плана и на подготовката на
цялата операция, но всъщност според мен заслугата е основно на ген. Никола
Иванов.
Има ли голям брой цивилни жертви при
превземането на Одрин и влизането на българските войски в града?
Няма такива данни, все пак сраженията
се водят по укрепената линия, която е край града, а не вътре в него. За всички,
които са се докосвали до този проблем е ясно, че българската артилерия
съсредоточава основния си удар именно въру укрепените фортове, а не в самия
град. Това не означава, че няма пострадало цивилно население и всичко е
идеално. Населението страда много, все пак шест месеца е блокирано, абсолютно е
изолирано от доставка на хранителни припаси, на горива, за което стана дума, на
дърва за огрев и за домакински нужди, липсват основни продукти. През
февруари-март 1913 г. има женски бунтове вътре във самия град, гладни деца. Има
проблем и след това при изхранването на това население, както и на попадналите
в плен. За целенасочени действия срещу цивилното население, аз поне не съм
срещал.
Два
месеца след падането на Одрин се подписва Лондонският мирен договор, можем ли
да кажем, че линията Мидия – Енос, западно от която териториите се предават на
победителите, се дава именно защото Одрин е паднал?
Тази линия е предвидена и в договора,
който е на практика неподписан, но условията са договорени още в края на
декември 1912 - януари 1913 година. Това което е важно, че всъщност основната
стратегическа задача, поставена пред османските войски във втория период на
войната е деблокирането на Одринската крепост. Със десантите, с отварянето на
Галиполи, с пробива при Чаталджа, се очаква че турската армия ще е в състояние
да деблокира Одринската крепост и от там нататък военните операции да се
пренесат на българска територия. Ясно е било, че ако България по някакъв начин
бъде принудена да капитулира, Османската империя лесно ще се справи със сърби и
гърци. Всъщност неуспеха при Чаталджа, неуспеха при Галиполи и неуспеха на
турския десант и остава единствена надежда или все пак някаква възможност за
отказ от преговори и прекратяване на войната – Одрин. Падането на Одрин показва,
че Османската империя и османската армия не е в състояние да наложи прелом във
войната и се губят всякакви шансове за военен успех. И това наистина води до
подписването на новото примирие през април и възобновяването на мирните
преговори в Лондон.
Вашето лично мнение – ако не беше
паднал Одрин би ли могло да се стигне до Междусъюзническа война и дали тази
турска армия щеше да е такава заплаха за България, че тя не да не предприеме
нещо толкова рисковано?
Трябва да разграничиме двете
неща. Междусъюзническа война с Одрин и без Одрин може би щеше да има, тъй като
противоречията те са още в хода на
самата Първа балканска война, всички сме наясно с поведението на сръбските и
гръцките войски в Македония, претенциите, задкулисните договорености и т.н. Що
се отнася до намесата на Османската империя, включването й в Междусъюзническата
война – тук нещата са комплексни. Каква е философията на българското командване
и на българското политическо ръководство? Тази линия Мидия-Енос е определена с
един международен договор, всички Велики сили са подкрепили този договор,
следователно, ние имаме гаранциите на Великите сили, че тази граница няма да
бъде нарушавана. Затова и на практика веднага след подписването на Лондонския
мирен договор започва изтеглянето на българските войски от Тракия и
съсредоточаването им в Македония, на границата със Сърбия. Тоест, ние оставяме
непокрита тази граница, наивно мислейки си, че Османската империя току-що бита
в една война няма да предприеме действия, които да коригират тази граница.
Логиката обаче на османското командване и на османските държавници е, че сега е
моментът. И то е ясно, цялата българска войска е съсредоточена на стотици
километри от границата, няма фактически военни гарнизони и гранични части,
които да са в състояние да окажат съпротива и затова на практика оставяме Тракия
и Одрин на произвола на османската армия.
Имаме ли проблем с
администрирането на града за тези няколко месеца? Правим ли опити да създадем
някаква организация по-сериозна в него?
Не, принципно нямаме проблем,
защото имаме опита вече Лозенградското и Македонското губернаторство. Генерал
Георги Вазов веднага е назначен за губернатор, след това на цялата Одринска
област. Общо взето в административно отношение, не бих казал. Няма и някакви
прояви на съпротива срещу българското управление. Много са динамични нещата. То
е въпрос на много кратък период, в който всъщност реално българската
администрация управлява Одрин.
Вие вече говорихте за част от
причините поради които оставяме Одринската крепост и разчитаме на международните
договорености. Има ли някакви планове все пак тя да бъде възстановена и
използвана?
Не съм срещал за такива планове.
Но това е безспорно едно стратегическо предимство на България, стига да беше
закрепила тези граници на Мидия – Енос. Очевидно Одрин, както е в концепцията
на османската държава и османската армия, и за българската държава и
българската армия, би бил ключово място, ключова крепост.
Какво символизира за вас
превземането на Одринската крепост от българската войска?
Петър Дървингов казва в едно свое
изследване за тези събития, че това е национален подвиг. Безспорно превземането
на Одрин е апогеят на българската военна слава и на българските възможности.
Лично за мен това е най-премислената, най-добре организираната и най-добре
проведената военна операция. Войната е сложно явление, в нея разбира се има и
импровизации, има и дух, има и неочаквани обрати, но точно Одринската операция
или превземането на Одрин показва, че можем да имаме очаквани резултати и
победи, тогава когато нещата са предварително подготвени, когато са добре
организирани, когато са добре планирани и разбира се добре ръководени. Това е,
което прави всъщност превземането на Одринската крепост един символ и за
българската армия, и за българската държава.
Никола Шиндаров
Любомир Гутев
март 2018 г.
Коментари
Публикуване на коментар