По случай 105-годишнината от превземането на Одринската крепост интевюираме проф. Веселин Янчев, преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Здравейте, проф. Янчев, предвиждаше ли българският план за водене на войната превземане на Одринската крепост или само блокиране на гарнизона ѝ? Здравейте. Планът, с неговите преработки от 1911 г. и след това от 1912 г., действително не предвижда превземането на Одринската крепост. Интересно е, че предишният план от 1908 г. предвижда това нещо, след това военното командване решава, че с оглед на стратегическите цели, които има пред армиите и въобще пред България, най-добрият вариант е Одрин да бъде блокиран с оглед на това, че предвариелно се знае, че там има между 50 и 70 хиляден гарнизон, което би трябвало да улесни действията на останалата част от войската. Какви са изпитанията пред българския войник по време на обсадата? Тежка ли е зимата на 1912-1913 г...
На днешния празничен Ден на Тракия публикуваме интервюто на "Моята българска история" с Никола Шиндаров, докторант в Историческия факултет на Софийския университет. Български войници пресичат река Марица на път за Одрин. Снимка: lostbulgaria.com Г-н Шиндаров, утре в цялата страна тържествено ще бъде отбелязан Денят на Тракия. Защо точно 26 март? Прието е, че денят на превземане на Одринската крепост бележи апогея на военните успехи на младата българска държава, която успява за един период от 35 години да се развие до степен, даваща ѝ възможност, при определени условия, да надделее със своите въоръжени сили над тези на вековната Османска империя. В допълнение може да се каже, че това е своеобразен реванш на българския народ срещу османската държава, превзета е не просто една добре укрепена турска крепост, а в български ръце попада бивша османска столица. Може би в тази символика са намирали морално упование българските бежанци от Тракия, когато през 20-те години на ХХ в. за...