Пропускане към основното съдържание

Програма на МНИ за отбелязване на Свети Дух (Духовден) - Ден на Македония

Програма на Македонския научен институт за отбелязване на Свети Дух (Духовден) - Ден на Македония

За трета поредна година Македонският научен институт организира събития, посветени на Деня на Светия Дух. Според църковните канони, той е на 51-я ден след Великден и един ден след Петдесетница (Ден на Света Троица). От 20-те години на ХХ век в България този църковен празник, обвързан с редица чествания, поверия и обичаи, се отбелязва и като Ден на Македония. На него се почита паметта на героите, загинали за освобождението на Македония, за свободна и обединена България.



През настоящата 2018 г. Свети Дух (Духовден) е на 28 май. По този повод МНИ организира в Благоевград пресконференция по актуални събития, свързани с Македония, международна научна конференция на тема „140 години Македонски въпрос”, в която ще участват авторитетни български и чуждестранни учени, ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите герои за освобождение и обединение на българските земи, ще се представят най-новите издания на Института. 

Едната книга „Списание „Славянски свят” за обществено-политическото развитие на България” е дело на полския професор д.и.н. Ярослав Рубаха, дописен член на МНИ. Трудът дава представа за значимите обществено-политически събития в българските земи от края на XIX и началото на ХХ в., анализирани в списанието. Във фокуса на изследването често попада и Македония. За мнозинството от коренните ѝ жители полските публицисти нямат никакво съмнение, че са българи и определят Македония за своя изконна, етническа и историческа територия.

Другата книга на Македонския научен институт „Българските буквари в Америка”, която ще бъде представена пред обществеността, е подготвена от проф. д.и.н. Трендафил Митев. Изясняването на тази важна страница от културната история на българската емиграция в новия свят разкрива ценни доказателства за единния произход и духовен облик на българите от всички области на Балканите, където са живели и живеят представители на нашия славен народ. Реалност, която би трябвало да облекчи духовното единение на хората и в днешните държавни граници на Р България и Р Македония.

Програма на научната конференция 140 години Mакедонски въпрос”:
 http://www.mni.bg/2018/05/mezdunarodna-nauchna-konferencia-v.html  

Коментари

Популярни публикации от този блог

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.