Стефан Веркович- живот и дело, посветени на българите в Източна Македония

Стефан Веркович- живот и дело, посветени на българите в Източна Македония

        На днешната дата се навършват 124 години от смъртта на Стефан Илич Веркович, известен сред съвременниците си като Антикаджията.  Личност, изиграла важна роля в епохата на нашето Възраждане, предимно сред българското население в Източна Македония. Видна фигура в борбите за църковно-национална независимост.

Изтъкнат за времето си фолклорист, етнограф,  нумизмат и археолог, който днес бива до голяма степен „забравен”.

В полето на изследователската дейност,  животът и делото му са привличат вниманието на редица автори. В тази насока заслужава да споменем имената на Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Петър Динеков, Ана Райкова.

      Настоящият текст има скромната цел бегло да представи или по-скоро да припомни моменти от дългия и богат житейски и творчески път на Стефан Илич Веркович.

      Роден е  в село Угляра, дн Босна и Херцеговина.  Негова рождена дата се приема 4 март 1821 г.  Първоначално учи в Толишкото училище, където силно влияние му оказва т.н. „илирийския Омир”- Андрия Качич-Миошич. Сетне продължава образованието си в Сутинския манастир.  По-късно е изпратен в Загреб, за да продължи образованието си по богословие и философия. Вследствие на революцията от 1848г. заминава за Белград. На 20 юли 1848 се среща в Крагуевац  с Илия Гарашанин – по това време министър на вътрешните работи на Сърбия.

   През 1855 г. се заселва в град Сяр, тогава в Османската империя, където подкрепя църковните борби и просветното движение на българите от Източна Македония. Завързва трайни познанства с видни български просветни дейци, сред които Стоян Чомаков, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Георги Динков, Стефан Захариев, Кузман Шапкарев, Арсени Костенцев  и др. Поддържа интензивна кореспонденция с българските църковни общини в градовете Неврокоп (дн. Гоце Делчев), Солун, Петрич, Мелник, Струмица и др.

  Това му помага да изгради  своя  ясна представа за етническите и географските граници на тези земи, намерили израз в „ Типографическо-етнографский очерк Македонии”,  публикувано в Петербург през 1889 г. 

Значителна част от писменото наследство на Веркович,  съхранявано в Научния архив на БАН, е публикувано в сборника „ Документи за Българското възраждане от архива на Стефан И. Веркович  1860-1893г.”.  Документите (писмата), включени в него, имат характерни фонетични и морфологични форми на югозападните диалекти и говори на българския език през втората половина на XIX в.

 През 1860 г.в Белград излиза книгата му „Народни песни на македонските българи“, която е ценен принос в областта на българската фолклористика. Сътрудничи тогава активно на „Дружество за сръбска словестност” в Белград, а три години по-късно е избран за негов дописен член.

  През 1862 г. сръбският министър-председател Илия Гарашанин му поставя тайната задача да съдейства „македонските славяни при разрешаването на Източния въпрос да се считат за славяни, а не гърци“. Оттогава до 1875 г. Веркович редовно изпраща до сръбското правителство секретни доклади за обстановката в българските земи под турска власт. През 1868г. сръбското  правителство изменя тактиката в своите изисквания спрямо него. С тази промяна бихме могли  да си обясним и разрива в отношенията между Веркович и Белград от една страна, а от друга между фолклориста  и македонските българи. Стига се дотам, че през 1876 г. сръбските ръководители  прекъсват контакт  със Стефан Илич, не му изказват каквото и да е благодарност. Като спират да му изплащат нужното материално възнаграждение.  Въпреки това, Веркович продължава открито подкрепя църковно-националните борби на българския народ.

  През 1874 г. в Белград и през 1881 г. в Санкт Петербург под заглавие „Веда Словена”, Ст. Веркович публикува два тома с народни песни за Орфей, Александър Македонски, за славянските богове Сива, Вишну, Огне-бог.  Посрещнато с възторг сред европейските научни кръгове, т.н. „ родопско откритие” постепенно бива оспорвано. Изказани били съмнения, че публикуваните от Илич песни представляват фалшификация на учителя Иван Гологанов.

 

  С избухване на Херцеговското въстание (лятото на 1875 г.) и заради настъпилите разногласия между сръбското правителство и Веркович,  Йован Ристич го освобождава от службата му.  Поради неблагоприятната обстановка и влошаването на политическата атмосфера в Турско, Стефан Илич решава да замине за Белград. Възприеман като  „краен българофил”, той не успява да си издейства реабилитация и е принуден да напусне сръбската столица. На 1 април 1877г. (няколко дни преди Русия да обяви война на Турция - 12 април )  пристига в Петербург. Главното му намерение там е да намери финансова подкрепа, за да се публикува сборникът му с родопски песни. 

По време на престоя си в Русия установява кореспонденция с руския учен Владимир Лемански. Изявява се като ревностен защитник на Санстефанска България. Негови доводи в тази насока биват дълготрайните му изследвания върху бита, езика, културата и традициите на българите в Източна Македония.

   Веркович остава до 1891 г. в Русия, след което се връща в България. През  този период много от античните монети в колекцията му се озовават в големи световни сбирки като Кралския монетен кабинет в Копенхаген, в Париж, в Британския музей и в Оксфорд.

След пристигането си в България заради заслугите към българския народ,  му е определена доживотна пенсия от Народното събрание. В този момент споровете около „родопското откритие ” зачестяват. По този повод той предприема две пътувания в Западните Родопи (Чепино и Батак) през 1892-1893 г., с цел да документира автентичността на доставените му от Гологанов песни, но мисията му претърпява провал.

 Покрусен, няколко месеца по-късно-  на 30 декември 1893 г. Стефан Илич Веркович умира в София на 72 годишна възраст.

       Като наследство той ни завещава изключителни по своето съдържание творби:

          „Новые славянские находки из Македонии“  - издадена през 1858 г.  в Санкт-Петербург.

      „Народне песме македонски бугара“ - издадена през 1860 г. в Белград.

„Древняя болгарская песня об Орфее“ - издадена през 1867 г. в Москва.

      „Описание быта болгар, населяющих Македонию“ - издадена през 1868 г. в Москва.

      „Веда Словена“, Том 1 - издаден през 1874 г. в Белград.

„Веда славян“, Том 2, - издаден през 1881 г. в Санкт-Петербург.

      „Седемгодишно страдание на С. И. Веркович в Россия“ издадена през 1885 г. в Русчук (дн. Русе.

    „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ - издадена през 1889 г. в Санкт-Петербург.

      „Сборникъ Верковича. Ι. Народныя пѣсни македонскихъ болгаръ“ - издадена през 1858 г. в Петроград (дн. Санкт Петербург).

      „Lidové povídky jihomakedonské“ - издадена през 1832 г. в Прага.

Виктория Рахилова