Пропускане към основното съдържание

Ангел Златков


Софийски университет "Св. Климент Охридски"


Казвам се Ангел Калинов Златков и съм роден през 1991 г. в София. Завърших средното си образование в Гимназия с преподаване на английски език „Гео Милев“ в гр. Бургас през 2010 г. и още през същата година бях приет в специалност „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Още тогава имах интерес към историята и конкретно към Балканския полуостров и поради това тази специалност беше единственото ми желание, когато подавах документите си за кандидатстване.

На 09.09.2014 г. защитих дипломната си работа със заглавие „Даме Груев и сръбската пропаганда в Македония. Заложничеството при войводата Мицко и последствията от него.“ Темата на дипломната работа е развитието на отношенията между Вътрешната македоно-одринска революционна организация и конкретно на един от нейните създатели – Дамян Груев, със сръбската национална идея в Македония, осъществяваща се под формата на просветна и въоръжена пропаганда в края на XIX и началото на XX век.

През академичната 2015/2016 г. продължих обучението си в магистърската програма „Модерна България“ в Историческия факултет. Главните причини да избера тази магистърска програма бяха желанието ми да се занимавам с българска история след Освобождението, както и самите преподаватели, които водят дисциплините. През тази една година основно се фокусирах върху написването на дипломната си работа на тема „Дружество „Странджа“ в българското освободително движение“.

Магистърската си дипломната си работа защитих на 08.09.2016 г.  и от началото на 2017 година съм докторант в Историческия факултет в направление „Нова история на България“ с тема на изследване: „Българските дипломатически представителства в Османската империя 1897 – 1912 г.“

Научните ми интреси са свързани с процесите, които се развиват през втората половина на XIX в. и началото на XX век на Балканския полуостров и по-конкретно в земите, населени с българи. Борбите на българите срещу властта на султана и на вселенския патриарх в част от тези земи завършват успешно със създаването на Българската Екзархия, Княжество България и Източна Румелия, но в друга част продължават дълги години след това. В новите условия църковните и революционните дейци действат при наличието на свободна българска държава, която обаче не винаги действа по начина, по който те искат и очакват. Сред основните ми интереси е развитието на българското освободително движение след Берлинския конгрес – организационния му живот, отношенията му с българските национални и държави институции, както и сблъсъкът му с действията на съседните балкански народи и държави. Влиянието на българския национален въпрос – стремежът за обединение на всички българи на полуострова в една държава, върху политиката на Княжество/Царство България, а също така и използването му за чисто политически цели в борбите между партиите също е тема, по която имам голямо желание да работя.



Публикации:

Васил Левски. Балкански дискурси. Опит за сравнение между идеите и дейността на Васил Левски и Ригас Велестинлис. –  В: Текстът Левски – прочити в свой и в чужд контекст. Карлово, 2014

Петко Каравелов – 25 години в служба на България – В: сп. Via Balcanica. бр. 2. София, 2013

Неочаквано ли е румънското нападение през 1913 г.? – В: сп. Via Balcanica. бр. 4. София, 2015

Даме Груев и сръбската пропаганда в Македония. Заложничеството при войводата Мицко и последствията от него. – В: сп. Македонски преглед. Кн. 4. София, 2016

Антисемитизмът в македоно-одринското освободително движение – дружество „Странджа“ – В: сп. Времена, бр. 12. София, 2017

Коментари

Популярни публикации от този блог

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.