Пропускане към основното съдържание

Кристиян Ковачев


Казвам се Кристиян Ковачев. Магистрант съм в МП „Българско средновековие: държава, общество, култура” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Професионалните ми интереси са в Средновековието и особено духовната култура през тази велика епоха, но също така се интересувам изобщо от Историята, особено на географската област Македония. Според мен, допълнителен аспект към изучаване на освободителното движение в Македония в края на ХІХ и началото на ХХ в. е и споменът за средновековното минало. Това е онази опора на революционните дейци, на духовниците, на книжовните творци, тръгнали да се борят с всякакви средства за желаната свобода и обединение към свободното вече Княжество/Царство България. Те са запознати (дори да е само бегло) със средновековната българска история, с териториалното разширение при княз Симеон, с историята на Самуилова България и с разширяването на държавата при цар Йоан Асен ІІ и на базата на това знание (призовавайки миналото в настоящето) ще мотивират своите действия. Не случайно в разгара на „Голямата война” един от революционните дейци, оставил името си свързано с Македония – а именно Тодор Александров, в своя дневник ще напише: „В Долна Преспа бе столицата на цар Самуил. В остров Ахил бе Патриаршията: и сега е запазена черква с чудно хубава архитектура. (…) Ето защо желателно би било да се положат сички усилия (ако потрябва и с отстъпки другаде), щото тоя малък ъгъл да влезне в пределите на България. Юридически нам се пада, понеже по право бе сръбско владение. За нас Долна Преспа много струва, а за гърците нищо не струва.” Реално това бе и моята мотивация да участвам в организацията на Младежкия клуб „Даме Груев” към Македонския научен институт, защото Новата история стъпва и се уповава на Средновековната.
Контакти:
Е-mail: kristiyan_kovachev@abv.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.