140 години от рождението на П. К Яворов

140 години от рождението на П. К Яворов - спомени на революционери на ВМОРО, някои неизвестни снимки на поета с Гоце Делчев и Яне Сандански и едно писмо до Тома Крайовов от периода на Хуриета 

"

МИХАИЛ ЧАКОВ

Яворов се запозна с Гоце Делчев през 1901 г. Изиаза желание да иде в Македония като четник. Употребихме всички усилия да го отклоним; представяхме му положението в Македония черно и го убеждавахме, че ще бъде по-полезен за делото, ако остане в Бълтария да работи с перо, отколкото ако дойде в Македония с пушка. Сетне му предлагахме да го направим ннспектор на всички училища в Македония: ще може да се движи, да се среща с чети, да познае и изучи четническия живот. Той отговаряше, че все пак ще бъде «инспектор». .. Друго е, ако бъдел четник: ако един ден рече да напише книга, да се позове на онова, което сам е изпитал и преживял. Най-подир ние се съгласихме. Яворов влезе в моята чета, която се състоеше от около 27 души. Ние заминахме с него за Кюстендил с един файтон. В Кюстендил четата се екипира. Понеже Яворов не беше още свикнал, не му дадохме нито пушка, нито патрондаши, а само револвер, за да му бъде по-леко. 3аизкачвахме Осоговската планина, минахме през с. Богослов, над Кюстендил, и стигнахме до Цървена ябълка. Яворов не бе носил цървули, накарахме да го обуят. Но плъзна се по тревата и падна. — А бе какъв четник си ти! — шегуваха се другарите му. Преминахме границата и стигнахме с. Сажденик, дето ос- танахме да пренощуваме. Разделихме се на две; ние отидохме с Яворов в една къща. След нас в същата къща дoйдoxa няколко души аскер; ние бяхме долу, стопаните ги изкачиха горе и остакаха там, без да ни усетят.

 

Втората вечер минахме р. Брегалница; Яворов го пренесохме, за да не гази. Той не бе още кален и в началото мъчно понасяше пътя и трудностите. Мислех, като навлезем по-навътре, да му дам кон...

Третата вечер стигвахме с. Драгобраща. — Бай Чаков — каза ми Яворов, — разглобих се. .. Ние заминахме на другия ден, а него оставихме в Драгобраща. Там той е бил пленен от Софрони Стоянов.

Яворов беше бодър и весел, шегуваше се. Ние знаехме кой е с нас и гледахме на него като на божество.

*

Втори път се срещнах с Яворов 1903 г. в Пирина. Той беше вече се тренирал, издържаше всичко и бе куражлия. Обичаха го всички. Той говореше за Гоце Делчева като за божество . Гоце същото за него. Този път срещата ни бе кратка, защото Яворов бе с четата на Сандански.

 

ЙOHKO ВАПЦАРОВ

Срещнах Яворова първите дни на януари 1902 г. в Самомков, отдето щяхме дa тръгнем за Македония. Там той подари «Хайдушките песни» на Гоце. Когато пристигнахме в Банско, дадохме ги на тамошния учител Ангел Балев; той им даде глас, написа нотите на «Ден денувам» и я изпяха в къщата, дето бяхме. Дълго време тя се пееше на тоя глас.

*

Онова, което Яворов описа в «Едно сражение», е съвсем вярно. Ние мислехме, че няма да излезем живи. В плевнята, отдето водеше сражението, Яворов се държеше много храбро и бе весел и бодър. Той следеше отде се явява аскер и съобщаваше и на мене. В четата той бе на равни начала с всички други, но като по-интелигентен и другар на Гоце всички се отнасяха към него внимателно и с голямо ува жение.

*

По-късно, към края на април или началото на май 1903 г. Яворов се върна в България. Бях в Банско, в гората, към с. Клепалото, 4-5 часа далеч от четата на Сандански. Сандански препращаше към мене Яворов, Н. Наумов и поручик Танушев. Не знам каква бе причината ga се връщат. И тримата бяха не с четнически дрехи; аз пратих бележка на Сандански и той върна четническите дрехи на Яворова. Дадох му 5 лири да ги занесе в България и препратих и тримата към границата. Яворов се оплакваше от Сандански, имал някаква разправия с него, но не ми каза каква.
*
При освободителната война (Балканската война 1912 - 1913 г., б. р.) на 1. Х. 1912 г. преди обявяването й и настъпването на българските войски ние навлязохме в Македония с една чета около 120 души. Войвода бях аз, а Яворов началник на отделна група.

Преди да минем границита; на Юндола, Яворов държа реч на момчетата — че сега е крайният момент да се освободи Македония; сега няма да се бием както по-рано като четници, а ние ще атакуваме. Предложи, който го е страх, да се върне.

Ние минахме през с. Куртово, над с. Якоруда, по билото на Рила. На 3 октомври се завърза сражение с турския аскер. Яворов се държеше много добре; помня, че във време на боя тананикаше една руска мелодия [пред Вл. Василев Йонко Вапцаров е процитирал текст на Лермонтовото стихотворение «Сон»]. За любов. . . — помислих си аз.

Аскерът бе много по-многоброен, не можахме ца издържим и отстъпихме към Бели Искър. Там Яворов поиска да отиде в Самоков, за да вземе продукти. Аз не се съгласих, разсърдих се, сетне му разреших. Той отиде в Самоков и както узнах, имал на 5 октомври там среща с Лора. Затова е искал.

След два-три цена настъпихме отново, минахме границата и се смъкнахме в гр. Банско. Яворов държа реч пред населението, че отсега нататьк ще се вее тук българското знаме, и провъзгласи Банско за околийски център.

 

 

 

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ

 

Четата на Сандански, в която бе Яворов, се формира към края на май 1903 г. в Самоков. Там бяха и всички скривалища на оръжие. Минахме границата близо до Мусала и стигнахме Пирина.

 

 

В четата Яворов бе поставен на същите начала, както всички - никакво облекчение лично за него. Но всички го отделяха и се отнасяха към него с чувство на обич и голямо уважение. Сравняваха го с Ботева. Всякога бе бодър и весел. И скромeн - това се вижда и по снимката: Сандански го караше да застане при него, наред, той отиде на края. (На снимката първият е Сандански, третият Мирчо войвода, седмият е Ал. Радославова, предпоследният Яворов, а последният Н. Наумов.) С момчетата се отнасяше много добре: коректен, сдържан, обясняваше много хубаво на всекиго, който го попита за нещо. Говореше им за българското възраждане, за Ботева, за Левски и др. В походите издръжлив, при срещи с аскера спокоен, дори дотам, че не ни е съобщавал, когато е забелязвал да минават потери близо край нас.
След убийството на драмския войвода, Сандански искаше да изпрати Яворов на негово място. Яворов обаче отказа. Опитвах да изгладя недоразумението, което изникваше между тях, и исках да узная причините за тоя отказ. - Не ме питайl — отговаряше ми сърдито Яворов, колкото пъти се обърнах към него. В негово отсъствие сполучих да убедя Сандански, че отказа не е поради нерешителност, а по други съображения. Моето мнение е, че Яворов бе готов на всяка жертва — доказателство е, че още преди да си почине, в България, през април 1903, отново, трети път, идва в Македония — но, че не искаше да играе ръководна роля в организацията, която би го свързала всецяло и завинаги. "

 

Спомени са публикувани: П. К Яворов. Събрани съчинения. Том 2. С., 1977, 243-246.

"

София, 30 юли  1908 г. 

Драги Тома,

Положението е все тъй неопределено. Ти знаеж догде са достигнали «младите» в исканията си и какво са сполучили вече. Но поведението им към нас е твърде двусмислено. Техния солунски комитет, които води преговорите с организацията, очевидно протака работата. 3наеш, че те стоят пред две възможности: пълна победа (чрез гарантиране новия порядък) или катастрофа (по-близка или по-далечна). Постигнато първото, младотурците биха отхвърлили всички наши искания. Сериозно заплашени от второто, те биха ни направили големи отстъпки, за да оставим на историята поне един интересен документ... Но в опасенията си от реакиията или от гибелни за тях усложнения в Македония, или най-право от едното и другото те си остават крайно толерантни към нас, съветват запазване организацията, боева готовност и пр. Самите наши искания, в две думи, са тия: пълна културна автономия и автономия на окръзите и общините. Бълг. език официален наред с турския (разбира се само в бълг. окръзи). Обща воен. повинност, която Матов заменил или що - не зная, с «милиция». Той пише само тая дума, без никакви пояснения и аз не знaя как да я разбирам.

      В Солун засега е само Матов. П. Христов е заминал за Битоля, а Пенчев за Щип, отдето може да си дойде в Бъдгария.

     Сaндaнcки и цял социалистически щаб са в услуrа на младотурците. Той и другарите му водят енергична агитация сред населението, но досега са постигнали повече отрицателни резултати. Някакво споразумение с тия хора едвали ще се постигне.

     Аз се питам какво би правил тук или в Македония при това положение? Безспорно, ти би бил най-умния между нас, но какво ще правиш? Аз бих кaзал да почакаш още малко, додето се поизясни «времето». Но идеята да се кандидатираш в даден случай за депутат е едно божие вдъхновение. Тома, за новото положение в Турция ние имаме малко, съвсем малко подготвени хора. Ето на, ние сме недоволни, че в м-вото на Кямил паша не влазя българин. Ако Турция сериозно потръгне в пътя на мирното обновление, ако не днес -  догодина или до друга ние ща искаме и ще имаме висши чиновници и министри. Къде ни са хората? Може ли да се намерят някои скамбили из Цариград, но те ли тряба да бъдат? Да пиша ли Матову да те има пред вид, ако дойде работата до определяне кандидатури?

        Може би те интересува да знаеш нещо и за правителството. С него ние нямаме никакви връзки, така щото нищо «интимно» не можем да знаем. Правителството пази някаква резерва, което, уверен съм, значи: «Ние нищо не мислим, защото княза не е благоволил да ни каже как мисли той. Ето го, разхожда се из Енропа и мълчи. Какъв дявол!»

          Сърдечен поздрав

                                          Твоя Пейо "

 

Писмото е публикувано в: П. К Яворов. Събрани съчинения. Том 2. С., 1979, 98-99.