На 21 март 1872 г. в с.Сухо, Солунско е роден Димитър Атанасов Думбалаков. Семейството му активно участва в националноосвободителните борби. Братята му Трендафил и Михаил Думбалаков са членове на ВМОРО. До 1890 г. учи в Солунската българска гимназия. В гимназията е член на революционен кръжок, като по-късно с някои свои съученици от кръжока се записва във Военното училище в София като Гоце Делчев, Борис Сарафов и др. Военното учебно заведение завършва през 1893 г. и постъпва в 4-ти Ямболски конен полк с първото офицерско звание - подпоручик. Той е сред учредителите на тайните офицерски братства. Участва в подготовката на Четническата акция (1895 г.), закупува пушки за въоръжаване на четите с пари от офицерското братство в Ямбол. По време на акцията е в редиците на Трета въстаническа сярска дружина като адютант. Ръководител е на една от четите в най-мащабната акция на Сярската дружина - нападението на село Доспат. След прекратяване на действията четите се отправят към Батак, където предават оръжието си. На 3 август Думбалаков е арестуван в София и пратен в ареста на VI Търновски полк, а след дознание на 20 септември е уволнен и изпратен в запас. От този момент се посвещава изцяло на дейността на Българските освободителни братства (БОБ). На 12 февруари 1896 г. Д. Думбалаков е изпратен да подпомогне съученика си Гоце Делчев за закупуване на оръжие и пренасянето му до пункта в Кюстендил. На следващия месец Думбалаков е приет на военна служба в Лом. Там заедно с Борис Дрангов ръководи тамошното офицерско братство, като успяват да го превърнат в едно от най-активните. През лятото на 1901 г. Думбалаков се включва в първите организирани конни състезания в България и спечелва първа награда. На следващата година е преместен на служба в III кавалерийски дивизион в Добрич, където създава дружество на БОБ. При разцеплението във ВМОК застава на страната на Стоян Михайловски - ген. Иван Цончев. Взима участие в Горноджумайското въстание от 23 септември 1902 г. Офицерите действат под ръководството на подполковник Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов в отряд възлизащ на около 200 души, разделен на четири чети – първата се ръководи капитан Христо Саракинов, втората - от поручик Димитър Думбалаков, третата - от поручик Петър Дървингов, а четвъртата - от поручик Софроний Стоянов. Единственото сражение на четата на Д. Думбалаков е на 8 октомври под връх Пирин.
По време на Илинденско-Преображеското въстание от 1903 г. застава начело на чета, сформирана от войводата Илия Ботушанов, от разложани и якорудчани и минава границата. Присъства на конгреса на Серски революционен окръг. На 14 срещу 15 септември 1903 г. Думбалаков напада с четата си казармите в с. Обидим като успява да взриви едната казарма, където изгаря намиращият се там аскер. Четата му заема позициите при Местенското дефиле, откъдето възпират пристигащия башибозук от Неврокоп. Дава сражение при славното село Годлево.
След въстанието поручик Думбалаков се връща отново на военна служба. Заедно с майор Петър Дървингов и подполковник Стефан Николов той е един от инициаторите и създаването на Македоно-одринското опълчение през Балканската война от 1912 г. През войните 1912-1913 г. е командир на III Солунска дружина. В състава на дружина му е изпратен на дипломатическа мисия Симеон Радев. През Балканската война ротмистър Думбалаков повежда боевете при Малгара, Шаркьой и Булаир. Важен момент от участието му в Междусъюзническата война е овладяването на стратегически най-важния за сръбска армия връх Емирица. Въпреки че, първоначално му е дадена заповед за отстъпление, неговият отговор е: „Солунци знаят да умират, но не и да отстъпват”. През тази война води сражения при Пониква, Дулица и Повиен камък.
След двете войни Думбалаков е изпратен на мисии в Албания и в Западна Европа, като във Виена се среща с Хилми паша и убеждава да даде интервю, което не е постигнато от никой кореспондент. По време на Първата световна война застава като командир на II дружина от III Македонски полк. В края на октомври 1915 г. майор Думбалаков превзема Водоврат, прогонвайки френските войски като ги преследва до р. Черна и Градско. В един от боевете на 31 октомври френска граната го ранява и умира няколко часа по-късно.
Коментари
Публикуване на коментар