Пропускане към основното съдържание

Борис Дрангов – живот и дела

Из книгата на проф. д.и.н. Тодор Петров 
 „Борис Дрангов. Живот и дела” 

С., 2017, 160 стр.

 Има личности в българската история, за които никога не е достатъчно да се пише и говори. Достойно място сред тях заема полковник Борис Стоянов Дрангов – виден български военачалник и възпитател, военен теоретик, преподавател и изследовател, психолог, писател и публицист. Той е и един от дейците на македоно-одринското освободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., в двете Балкански войни от 1912–1913 г. и в Първата световна война 1915–1918 г.,

За неговия жизнен път и дейност като офицер – командир, педагог, преподавател, писател и историк, за военнотеоретичното му наследство, вече съществуват изследвания и публикации.Издадени са също спомени, посветени на полковник Дрангов, а също различни документални свидетелства, свързани с неговата личност. Независимо от направените проучвания обаче и досега все още не е написана цялостна научна биография за жизнения път и дейността на Борис Дрангов, а изследователите на неговия живот и дело продължават да са в дълг към големия български патриот.
 Незначителен е и броят на публикациите, посветени на дейността му за освобождението на Македония и за участието му в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Участието му във войните за обединение на отечеството (1912–1918 г.) също е напълно неизследвано и забулено в неизвестност и все още представлява terra incognita за българската история.
  Затова и целта на настоящия биографичен очерк е да се осветли в максимална степен ролята и участието на полковник Борис Дрангов в освободителните борби на македонските и тракийските българи, водени в края на ХІХ и началото на ХХ век, дейността му за освобождението на Македония и обединението на отечеството, участието му във войните от 1912–1918 година, а не на последно място и неговата роля и място в българската армия като командир и военачалник, като преподавател и възпитател, като организатор, военен теоретик, изследовател и публицист.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор................................................................................................. 5
Родно място и юношески години........................................................... 7
Юнкер във Военното училище ..............................................................  12
Начални стъпки в офицерската кариера............................................. 18
Първи досег с освободителното движение......................................... 27
Комита в Македония.............................................................................. 36
В Генералщабната академия................................................................. 41
Преподавател на бъдещи офицери........................................................ 50
Отново в редиците на освободителното движение.......................... 59
Участник в балканските войни 1912-1913 г........................................ 64
В търсене на истината......................................................................... 75
Дружинен командир................................................................................ 80
Начело на 5-и пехотен македонски полк.............................................. 84
Началник на Школата за запасни подпоручици.................................. 98
На Северния фронт................................................................................ 113
Завръщане в Македония.......................................................................... 128
Последна почит....................................................................................... 141
Дрангов в народната памет       146

Коментари

Популярни публикации от този блог

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.