Пропускане към основното съдържание

Един поглед върху положението на българите в Османската империя през 1897 година

Представяме на вашето внимание един поглед на българските преселници от Одринска Тракия за положението на техните сънародници в Османската империя през 1897 година и за официалните отношения между Османската империя и Княжество България през същия период. Текстът е публикуван на 30 октовмри 1897 г. във вестник „Странджа“ – орган на дружество „Странджа“

„Всички вярващи виждат и с удоволствие констатират, че отношенията на България с Турция, официално са превъзходки и сношенията на правителствата им са дружелюбни, но така ли е във вътрешността на Турция?
Такива ли са отношенията и във вътрешността на Турция? Такова ли е положението на робското население в тази варварска държава?
Ако някой е по-близо до това клето население; ако някой може да проникне в душата и сърцето, с кръв обляти, на тази злочеста рая, със силата на всичкия свой глас ще извика: „Боже, има ли правда в този бял свят? Има ли искреност и откровеност у човечеството? Не е ли всичко потънало в подлостта и тайнствеността?!“. Та какво общо имат официалните добри или лошави отношения на политически живеюща България и Турция с ония смъртни останки на полуизгнилата поробена България (Македония и Одринска Тракия)? Никаква – абсолютно! На поробена България турската власт й затваря училищата и й скверни черквите; в нея непосилен терор владее; тя политически и религиозно се тиранизира – що е имот, що е живот, що е чест? – не се знае; а ние се радваме – ликуваме до небесата, че официална България поддържа добри отношения с Турция, и се забравяме!
Между това в Турция, особено в Одринско, Ахмед-Вефик-пашовата система е в пълното си развитие, е в пълния си разгар. Установени са поголовните затвори, изтезания и бесилки; препълнени са затворите с невинни българи; честта на всички, без разлика от пол, от най-малкото пеленаче до най-стария белобрад старец и до най-беловласата баба, са подхвърлени на най-гнусно поругание и изнасилване… В това ли се състои добротата на българските отношения? О, вие маскирани демони, засрамете се! Стреснете се!“

Коментари

Популярни публикации от този блог

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.