Пропускане към основното съдържание

Кристиян Ковачев


Казвам се Кристиян Ковачев. Магистрант съм в МП „Българско средновековие: държава, общество, култура” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Професионалните ми интереси са в Средновековието и особено духовната култура през тази велика епоха, но също така се интересувам изобщо от Историята, особено на географската област Македония. Според мен, допълнителен аспект към изучаване на освободителното движение в Македония в края на ХІХ и началото на ХХ в. е и споменът за средновековното минало. Това е онази опора на революционните дейци, на духовниците, на книжовните творци, тръгнали да се борят с всякакви средства за желаната свобода и обединение към свободното вече Княжество/Царство България. Те са запознати (дори да е само бегло) със средновековната българска история, с териториалното разширение при княз Симеон, с историята на Самуилова България и с разширяването на държавата при цар Йоан Асен ІІ и на базата на това знание (призовавайки миналото в настоящето) ще мотивират своите действия. Не случайно в разгара на „Голямата война” един от революционните дейци, оставил името си свързано с Македония – а именно Тодор Александров, в своя дневник ще напише: „В Долна Преспа бе столицата на цар Самуил. В остров Ахил бе Патриаршията: и сега е запазена черква с чудно хубава архитектура. (…) Ето защо желателно би било да се положат сички усилия (ако потрябва и с отстъпки другаде), щото тоя малък ъгъл да влезне в пределите на България. Юридически нам се пада, понеже по право бе сръбско владение. За нас Долна Преспа много струва, а за гърците нищо не струва.” Реално това бе и моята мотивация да участвам в организацията на Младежкия клуб „Даме Груев” към Македонския научен институт, защото Новата история стъпва и се уповава на Средновековната.
Контакти:
Е-mail: kristiyan_kovachev@abv.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...