Пропускане към основното съдържание

Виктория Рахилова


Казвам се Виктория Георгиева Рахилова и съм  родена през 1993 г.  Средното си образование получих в родния си град Радомир. В момента съм магистрант в Магистърска програма „ Възраждане и памет” в Софийски университет „ Св. Климент Охридски”. Най-голям интерес за мен представлява историята на Българското възраждане.  В тази насока се преплитат и заниманията  ми с Македония, а именно мястото на тази област в контекста на българското националноосвободително движение, участието и в борбите за независима църква и развитието на просветното дело из тези земи.  Също така съдбата на Македония и Одринско след Берлинския конгрес  (юни-юли 1878)  и борбата им за присъединяване към  Княжество България.

Вдъхновяват ме красотата и традициите на родната ни страна.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.

Публикуване на коментар
Прочетете още

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...
Публикуване на коментар
Прочетете още

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...
Публикуване на коментар
Прочетете още