Пропускане към основното съдържание

Програма на МНИ за отбелязване на Свети Дух (Духовден) - Ден на Македония

Програма на Македонския научен институт за отбелязване на Свети Дух (Духовден) - Ден на Македония

За трета поредна година Македонският научен институт организира събития, посветени на Деня на Светия Дух. Според църковните канони, той е на 51-я ден след Великден и един ден след Петдесетница (Ден на Света Троица). От 20-те години на ХХ век в България този църковен празник, обвързан с редица чествания, поверия и обичаи, се отбелязва и като Ден на Македония. На него се почита паметта на героите, загинали за освобождението на Македония, за свободна и обединена България.



През настоящата 2018 г. Свети Дух (Духовден) е на 28 май. По този повод МНИ организира в Благоевград пресконференция по актуални събития, свързани с Македония, международна научна конференция на тема „140 години Македонски въпрос”, в която ще участват авторитетни български и чуждестранни учени, ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите герои за освобождение и обединение на българските земи, ще се представят най-новите издания на Института. 

Едната книга „Списание „Славянски свят” за обществено-политическото развитие на България” е дело на полския професор д.и.н. Ярослав Рубаха, дописен член на МНИ. Трудът дава представа за значимите обществено-политически събития в българските земи от края на XIX и началото на ХХ в., анализирани в списанието. Във фокуса на изследването често попада и Македония. За мнозинството от коренните ѝ жители полските публицисти нямат никакво съмнение, че са българи и определят Македония за своя изконна, етническа и историческа територия.

Другата книга на Македонския научен институт „Българските буквари в Америка”, която ще бъде представена пред обществеността, е подготвена от проф. д.и.н. Трендафил Митев. Изясняването на тази важна страница от културната история на българската емиграция в новия свят разкрива ценни доказателства за единния произход и духовен облик на българите от всички области на Балканите, където са живели и живеят представители на нашия славен народ. Реалност, която би трябвало да облекчи духовното единение на хората и в днешните държавни граници на Р България и Р Македония.

Програма на научната конференция 140 години Mакедонски въпрос”:
 http://www.mni.bg/2018/05/mezdunarodna-nauchna-konferencia-v.html  

Коментари

Популярни публикации от този блог

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...