Пропускане към основното съдържание
Из Публична лекция на учен от МНИ в СУ „Св. Климент Охридски”, посветена на 140 години от Освобождението на Българи

На 26 февруари 2017 г. в аудитория №35 на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се проведе публична лекция на проф. д.и.н. Светлозар Елдъров от Института по балаканистика и член на Македонския научен иснтитут, организирана от МК „Даме Груев“. Лекцията бе посветена на 140-годишнината от Освобождението на България и подписването на Санстефанския мирен договор. Основната тема на лекцията бе честването на празника на Освобождението в националния ни календар от 1878 г. до наши дни. Особен интерес предизвика проучването на проф. Елдъров за годините непосредствено след Освобождението, както и периода между двете световни войни. Важен факт, който лекторът изтъкна, е избирането на датата 19 февруари (3 март по нов стил) за подписването на Санстефанския мирен договор, която съвпада с отмяната на крепостничеството в Русия. При управлението на княз Батенберг подробно бе описано наслагването на празнични дати от българския календар с руския. Със същата прецизност проф. Елдъров проследи и промяната в празничните дни след възкачването на княз Фердинанд на престола. Той е инициатор за приемането на двата единствени закона за празничните дни, които сме имали в своята история. През неговото управление Празникът на Освобождението е честван според политическите отношения между България и Русия. 



Проф. Елдъров постави акцент върху ролята на ВМОК и дружествата на МОО за популяризирането на празника в страната. Обърнато бе специално внимание на периода между двете световни войни и в частност по времето на управлението на БЗНС (1919–1923) и на деветнадесетомайците от 1934 г. В историческия преход се наблегна на периода 1944–1989 г. и подмяната на Деня на Освобождението с множество дати и празници, свързани със Съветския съюз като 22 февруари – празникът на съветската армия, 9 септември и 23 септември, когато избухва Септемврийското въстание. В заключителната част от лекцията ученият от БАН разгледа периода от 1989 г. до миналогодишното честване, като обърна внимание на дебатите, дали 3-март да остане националният ни празник, а също и за неговото значение.
Проф. Елдъров завърши лекцията с убеждението си, че Денят на Освобождението е символ на националното ни обединение. След приключването на лекцията към него бяха отправени въпроси, някои студенти изразиха свои мнения по повод важността на 3-ти март.
Публичната лекция е първата проява от подобен тип на Младежки клуб „Даме Груев“. Присъстваха предимно студенти и преподаватели, но в бъдеще Клубът се надява да привлече по-широк кръг аудитория.


Текстът е публикуван на сайта на Македонски научен институт:  http://www.mni.bg/2018/02/blog-post_28.html 

Коментари

Популярни публикации от този блог

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...