Пропускане към основното съдържание

Борис Дрангов – живот и дела

Из книгата на проф. д.и.н. Тодор Петров 
 „Борис Дрангов. Живот и дела” 

С., 2017, 160 стр.

 Има личности в българската история, за които никога не е достатъчно да се пише и говори. Достойно място сред тях заема полковник Борис Стоянов Дрангов – виден български военачалник и възпитател, военен теоретик, преподавател и изследовател, психолог, писател и публицист. Той е и един от дейците на македоно-одринското освободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., в двете Балкански войни от 1912–1913 г. и в Първата световна война 1915–1918 г.,

За неговия жизнен път и дейност като офицер – командир, педагог, преподавател, писател и историк, за военнотеоретичното му наследство, вече съществуват изследвания и публикации.Издадени са също спомени, посветени на полковник Дрангов, а също различни документални свидетелства, свързани с неговата личност. Независимо от направените проучвания обаче и досега все още не е написана цялостна научна биография за жизнения път и дейността на Борис Дрангов, а изследователите на неговия живот и дело продължават да са в дълг към големия български патриот.
 Незначителен е и броят на публикациите, посветени на дейността му за освобождението на Македония и за участието му в националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия. Участието му във войните за обединение на отечеството (1912–1918 г.) също е напълно неизследвано и забулено в неизвестност и все още представлява terra incognita за българската история.
  Затова и целта на настоящия биографичен очерк е да се осветли в максимална степен ролята и участието на полковник Борис Дрангов в освободителните борби на македонските и тракийските българи, водени в края на ХІХ и началото на ХХ век, дейността му за освобождението на Македония и обединението на отечеството, участието му във войните от 1912–1918 година, а не на последно място и неговата роля и място в българската армия като командир и военачалник, като преподавател и възпитател, като организатор, военен теоретик, изследовател и публицист.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор................................................................................................. 5
Родно място и юношески години........................................................... 7
Юнкер във Военното училище ..............................................................  12
Начални стъпки в офицерската кариера............................................. 18
Първи досег с освободителното движение......................................... 27
Комита в Македония.............................................................................. 36
В Генералщабната академия................................................................. 41
Преподавател на бъдещи офицери........................................................ 50
Отново в редиците на освободителното движение.......................... 59
Участник в балканските войни 1912-1913 г........................................ 64
В търсене на истината......................................................................... 75
Дружинен командир................................................................................ 80
Начело на 5-и пехотен македонски полк.............................................. 84
Началник на Школата за запасни подпоручици.................................. 98
На Северния фронт................................................................................ 113
Завръщане в Македония.......................................................................... 128
Последна почит....................................................................................... 141
Дрангов в народната памет       146

Коментари

Популярни публикации от този блог

д-р Иван Шишманов "Едно писмо на Стефана Веркович за сръбските претенции върху Македония" С.,1914.

145 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски пред съда на Портата и Родината  Васил Иванов Кунчев, познат в историческата литература и като Васил Левски, Апостола, Арслан Дервишоглу и други псевдоними, е най-магнетичната личност както за епохата на Българското възраждане, така може би и за цялата българска история. Неговият живот е цялостно изследван и настоящите редове нямат за цел да изчерпят темата свързана с Васил Левски и неговото дело, а само тихо и скромно да споменат годишнината от неговото обесване. За целта авторът на този текст е извадил част от неговите показания пред следствената комисия в София от началото на 1873 г. Нека казаното от В. Левски да послужи като модел за подражание.   Васил Левски бива разпитван в продължение на пет дена (от 5 до 9 януари 1873 г.), като за този период от време се провеждат общо шест на брой разпити, ето какво казва той: Из ,,Левски пред съда на Портата: Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори /Съ...

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война (с факсимиле)

Писмо от Тодор Александров до дейци на ВМОРО в навечерието на Междусъюзническата война Другари,             Концентрацията на бъл[гарската] войска срещу сърби и гърци е почти свършена. Вероятността за война е много голяма, при все това българ[ското] правителство под натиска на Великите сили още се колебае и се мъчи да разреши въпроса по мирен начин, в който случай ще изгубим: 1) Спорната зона: Скопско, Кумановско, Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, както и хубавия гр. Солун.             За да свърши веднаж завинаги нашето национално обединение, за да си вземем сега всички български земи: и Спорна зона, и Солун, трябва непременно да се обяви война и с гърци, и със сърби.             Щом Главната квартира разреши да се изпратят части във вътрешността, които да отпочнат атентатите, от нас зав...