Един поглед върху положението на българите в Османската империя през 1897 година

Представяме на вашето внимание един поглед на българските преселници от Одринска Тракия за положението на техните сънародници в Османската империя през 1897 година и за официалните отношения между Османската империя и Княжество България през същия период. Текстът е публикуван на 30 октовмри 1897 г. във вестник „Странджа“ – орган на дружество „Странджа“

„Всички вярващи виждат и с удоволствие констатират, че отношенията на България с Турция, официално са превъзходки и сношенията на правителствата им са дружелюбни, но така ли е във вътрешността на Турция?
Такива ли са отношенията и във вътрешността на Турция? Такова ли е положението на робското население в тази варварска държава?

Ако някой е по-близо до това клето население; ако някой може да проникне в душата и сърцето, с кръв обляти, на тази злочеста рая, със силата на всичкия свой глас ще извика: „Боже, има ли правда в този бял свят? Има ли искреност и откровеност у човечеството? Не е ли всичко потънало в подлостта и тайнствеността?!“. Та какво общо имат официалните добри или лошави отношения на политически живеюща България и Турция с ония смъртни останки на полуизгнилата поробена България (Македония и Одринска Тракия)? Никаква – абсолютно! На поробена България турската власт й затваря училищата и й скверни черквите; в нея непосилен терор владее; тя политически и религиозно се тиранизира – що е имот, що е живот, що е чест? – не се знае; а ние се радваме – ликуваме до небесата, че официална България поддържа добри отношения с Турция, и се забравяме!

Между това в Турция, особено в Одринско, Ахмед-Вефик-пашовата система е в пълното си развитие, е в пълния си разгар. Установени са поголовните затвори, изтезания и бесилки; препълнени са затворите с невинни българи; честта на всички, без разлика от пол, от най-малкото пеленаче до най-стария белобрад старец и до най-беловласата баба, са подхвърлени на най-гнусно поругание и изнасилване… В това ли се състои добротата на българските отношения? О, вие маскирани демони, засрамете се! Стреснете се!“